External commentary

How will the business of existing top-level domains (TLDs) be impacted by the new gTLDs? Someone asked me this simple question and I was very surprised to see that my online searches couldn't easily find many detailed articles or research related to that point. I found a great number of articles about the potential impact of new gTLDs on regular businesses/brands and any number of articles about how great the new gTLDs will be for companies in the domain name industry, but found surprisingly little research or analysis into how the new gTLDs would impact the business of existing TLDs. I found a few examples of analysis at a ccTLD level (such as a report from NIC.AT), but not much looking at the domain name industry overall. Maybe I was just using the wrong search terms, but my searches yielded little with any detailed view.

So I ask you all here… what research or analysis is out there on this topic? Any suggestions and links left in the comments would be greatly appreciated. Thanks.

Written by Dan York, Author and Speaker on Internet technologies

Follow CircleID on Twitter

More under: Domain Names, Top-Level Domains

Towards gender equality

The 7th meeting of the UN Broadband Commission in Mexico City was again a good combination of announcements about new plans, results of previously undertaken activities, and views on the future of broadband. Very noticeable was the enthusiasm and acknowledgement of the impact of ICT, and of broadband in particular.

In September 2012 the Commission launched its working group on gender equality. Research undertaken by the various members of the workgroup provided somewhat similar results:

• Globally there is a 21% gender gap in relation to access to mobile phones, although in South-East Asia this gap is 37%.
• 40% of women in developing economies find a job due to ownership of a mobile phone.
• The global gap for internet access is 25%, while in the sub-Saharan countries this is 45%.
• There are most likely thousands of gender equality pilots. Of these pilots, those that are now delivering results need to move on to the implementation stage.
• Only 29% of the 119 national broadband plans around the world include policies for gender equality.
• Empowering young people to adopt ICT will give them the ability to teach their parents, and the reverse of this will also apply.
• A full half-day of the two-day meeting of the Commission was dedicated to gender equality in broadband. The following day the full Commission endorsed the goal set by the working group calling for global equality in broadband access by 2020. Women are key in household and community development, and gender equality will add between US$13 and US$18 billion to economic GDP (Intel. 2013).

7th Broadband Commission for Digital Development Meeting – Mexico City, Mexico, 16-17 March 2013.
Photo: ITU (Click to Enlarge)The Commission also specifically mentioned that gender equality should not be, or become, a separate single issue. It is not another 'ism'. It should automatically be included in all aspects of ICT, broadband and policies in general. At the moment, technology is not gender-neutral.

An unexpected good news story came from Iraq. In 2011 only 20% of women in that country had access to a mobile phone. Thanks to a new mobile package specifically designed for women by mobile operator Asiacell (part of the Qtel Group) 40% of Asiacell's subscriber base are now women, and an additional 1.8 million of them will have access to a mobile phone by the end of 2014. The package specifically addresses the cultural aspects of womanhood in an Arab country — for example, female sales assistants, access to an all-female call centre, blocking of calls and SMS from certain people — and the way women use mobile — e.g., reduced tariffs for longer calls. It is to be hoped that the ideas and success of this initiative will spread.

The issue of violence against women was highlighted. Worldwide there are most likely hundreds of millions of women who suffer abuse, and this was highlighted with shocking examples from the Syrian refugee camps in Jordan, where girls as young as 12 years will be forced to sell themselves in order to survive. Radio and TV programs are used by the Jordanian government to try and empower these girls, but ICT, and mobile phones in particular, can be used to break through this cycle of abuse.

One million ICT-empowered community workers

In January 2013 the One Million Community Workers program, aimed at providing one million smartphones to community workers — predominantly in the sub-Saharan countries, which has the largest group of least developed countries in the world — was officially launched and adopted by the African Union. Nine countries have already signed up to the program, with another six in the pipeline and more to follow. Both the smartphone vendor community and the mobile operators — MTN in particular — have given their support to this program. This is critical as rural mobile coverage will have to be extended in these countries and low-cost smartphones need to be made available (Huawei announced that by the end of the year there will be a US$50 smartphone).

In relation to healthcare, the UN Foundation (UNF) mentioned that there is huge shift in providing healthcare rather than bringing people to it. Through m-health, healthcare will increasingly be delivered to the people. The UNF recently also launched a report on standards and interoperability in e-health.

New projects of the Commission

New projects that received support from the Commission included:

A commitment to promote digital accessibility for the one billion people with disabilities worldwide, similar to the gender equality goal stimulating the development of policies that will lead to equality in relation to ICT access. Between 30%-50% of people with disabilities do not have access to the internet. In all developing economies, people with disabilities, together with older-aged people, form by far the largest unconnected segment.

Youssou N'Dour – New AfricaCommissioner Youssou N'Dour, the famous African musician and Minister of Tourism of Senegal, received support for his project 'New Africa 2014'. I would like to recommend this very moving video clip to you. His aim is to encourage the use of ICT and broadband by the youth of Africa, through his music. Several Commissioners will attend and speak at his concert in Dakar, Nigeria.

The Commission also launched a new Task Force on the post-2015 development agenda and the future Sustainable Development Goals (SDGs) — or as some prefer to call them Continuous Development Goals. The initiative aims to leverage the huge installed base of mobile handsets to bring new services to communities globally, particularly in the world's poorest countries. ITU's m-Powering Initiative, seeks to act as a catalyst to achieve sustainability, harnessing the power of state-of-the-art ICTs and smart solutions to meet new Sustainable Development Goals.

The Commission's working group on Youth will lead a Global Youth Summit on technology issues, to be held in Costa Rica in November at the invitation of President Laura Chinchilla. Interesting research presented at the meeting by Alcatel-Lucent indicated that in countries with high youth unemployment (Spain, Bangladesh, India, Ghana) 30% of young people indicated a willingness to become an entrepreneur by using their mobile phone and ICT skills.

As young people are quickly becoming tech-savvy it is critical to launch 'train-the-trainer' projects — train community workers, etc. The recently announced educational reforms in Mexico are a good example of a positive direction, as they include a much larger role for ICT in education.

The future of broadband

Last but not least, the future…

While promoting the development of national broadband access and affordability policies continues to be the key goal for the Commission, the focus is starting to shift towards 'broadband as a catalyst for social and economic transformation'. According to Ericsson, 6.5 billion people will be connected to the internet by 2018, and by that time 95% of the global population will have access to mobile technology, with the majority having access to a smartphone.

Several Commissioners were very pleased that access is well and truly underway in many developing countries, and noted that policy development now needs to encompass the demand side (services and applications). While progress has been made in bridging the digital divide, there is now a growing policy gap. This exists particularly in relation to government policies towards the development of e-health, e-education, e-government and e-commerce. There is increased awareness among governments and politicians that their citizens have a right to information, but the problem is that most of that information is not yet available. There is an urgent need to ensure that the supply side in relation to the broadband revolution is addressed as well.

This was demonstrated by an example from India, where the government is presented with one million questions per day. A reply often takes 90 days or more, and, depending upon who answers it, the same question can supply different answers. Imagine the costs that can be taken out of the economy if e-government was widely available.

To illustrate the transformative impact of broadband, Ericsson reports that villages in the Amazon that have a mobile base station saw their GDP increase by 300%. This is done through a completely private project known as Amazon Connect.

On the other hand, the American government has calculated that not being connected to the internet creates an extra cost to the economy of $70,000 per year per family. Internet access allows families and the government to remove costs from their social and economic expenditure.

Another interesting observation is that there has been much faster growth in technology than there has been in the generation of government policies. Governments need to be made aware of the rapidly increasing gap between technology and policy. While this is an international problem — western governments are also struggling with such policies — the gap is growing most quickly in the least developed economies, and the Commission is committed to placing its full network of Commissioners behind the notion of assisting these countries in policy development. The key here is to lower the costs and give these countries complete solutions.

Written by Paul Budde, Managing Director of Paul Budde Communication

Follow CircleID on Twitter

More under: Access Providers, Broadband, Mobile, Telecom

INET Denver is April 17, 2013 — register today to reserve your spot!

You won't want to miss this unique opportunity to join IPv6 networking professionals from across North America, who will attend to learn the latest on IPv4 exhaustion and how to transition to IPv6. The INET Denver agenda will bring together top experts in the networking field to discuss the latest on IPv4 exhaustion in our market, and the TCO of IPv6.

The line up of speakers includes industry experts like:

John Curran, President & CEO, ARIN
Owen DeLong, IPv6 Evangelist, Hurricane Electric
Lee Howard, Director of Network Technology, Time Warner Cable
Dr. Patrick Ryan, Public Policy & Government Relations Counsel, Google

When:

April 17, 2013
Registration: 12:00 - 1:00 PM
INET Denver: 1:00 - 6:00 PM
Refreshments: 6:00 - 7:30 PM

Where:

Grand Hyatt Denver
1750 Welton Street
Denver, CO 80202

Additional Details:

http://www.internetsociety.org/events/inet-denver

Registration:

http://www.internetsociety.org/form/inet

The INET Denver will co-locate with the 2013 North American IPv6 Summit. Take part in this unique opportunity to learn from top experts in the networking field discussing the latest on IPv4 exhaustion in our market and the TCO of IPv6.

Don't delay and register today!

Follow CircleID on Twitter

More under: IP Addressing, IPv6

Mary Iqbal writes to report that ICANN has released the second round of Initial Evaluation Results on March 29. ICANN is currently reviewing new gTLD applications at a rate of 30 applications per week and has plans to increase that to 100 per week. ICANN is targeting completing Initial Evaluation for all applicants by August 2013. To learn more, visit www.GetNewTLDs.com/news.

Follow CircleID on Twitter

More under: ICANN, Top-Level Domains

Culminating a year-long policy development process, ICANN today launched its new Blocking Usage Review Panel (BURP). The BURP provides long-needed oversight over services that block Internet traffic.

"While everyone understands that national laws such as the U.S. CAN SPAM define what traffic is or is not elegible to block, legal processes can be slow and cumbersome," said a spokeswoman. "Since the Internet is global and traffic often traverses multiple countries, the array of different laws cause uncertainty."

The BURP is designed to be quick and easy. No signup process is needed, since everyone who sends traffic to or from the Internet is covered automatically. When a complaint is filed, an evaluation panel is selected with a member from each constituency:

• IP based blocklists including Spamhaus, UCEPROTECT, SORBS, and Spamcop
• Major brand advertisers including Kraft, the AARP, and Vistaprint
• Public interest groups such as the Electronic Frontier Foundation, Free Software Foundation, and Stophaus

The BURP panel will meet and promptly produce its decision, typically in no more than six to ten weeks. During that time, to prevent inadvertent damage, any blocking will be suspended.

"While it is possible that a small amount of spam or malware might slip through during the decision period, we're confident that the increased transparency far outweighs any minor inconvenience," noted ICANN.

Spamhaus president Steve Linford, contacted at their temporary headquarters in space subleased from Google in Chapel Hill NC commented:

"Spamhaus welcomes this increased level of detailed oversight. We expect the BURP to increase confidence among major stakeholders including marketers, the press, and developers of installable software."

ICANN disclosed that they have hired a well known specialist in e-mail marketing, who recently completed a multi-year assignment.

"We are fortunate to have been able to retain Mr. Alan Ralsky to oversee the new BURP. His broad industry experience uniquely qualifies him for the role," said ICANN, "and the timing couldn't be better."

Written by John Levine, Author, Consultant & Speaker

Follow CircleID on Twitter

More under: ICANN

До (по азбучен ред):

Бойко Борисов
Иван Костов
Лютви Местан
Меглена Кунева
Росен Плевнелиев
Сергей Станишев

—-

Уважаеми дами и господа,

Много ви благодаря за бързия отговор на моето отворено писмо, в което ви писах, че имате шанса да направите нещо наистина важно за Родината, а именно:

- Да осигурите както голям брой нови български граждани (имиграция, разширяване на социалната база и др.п.);
- Да обезпечите връщането на част от емиграцията обратно в България, за да помогнем на Родината си именно днес, когато тя е изпаднала в голяма морална, икономическа и културна криза (впрочем, резултат от унищожаването на държавността, за което основният принос е на лицето-министър, известно с прякорите си Цвинокио, Цецерон, Цецо 6-те апартамента)

Ще отговоря на писмото ви по-подробно в най-скоро време, но бих искал да се спра на нещо, което е важно и не търпи отлагане – в частност, вие ме молите да дам положителен пример на всички българи-емигранти като се завърна в България.

Радвам се да ви изпратя моя положителен отговор, особено след като поемете и обещаете в следващия Парламент да промените както следва:

1) Чл. 65 и чл. 93 от Конституцията на страната*.
2) Процедурата по придобиване на българско гражданство от страна на родените в СФРЮ и Гърция от родители, които са били български поданици през 1941-1944 г., като занапред то няма да им се дава, а ще се признава.

Промените по т. 1 ще позволят на мен и на всички българи с двойно гражданство да се кандидатираме за народни представители, да бъдем избирани за министри, министър-председатели, а и за президенти. Сами разбирате, че ако не го сторите, аз лично имам само две възможности: да стана президент на Македония (роден съм там) или да дам Република България на съд в Европейския съд за правата на човека – тъй като властимащите ме лишават от възможността да бъда избиран на високи държавни длъжности.

Като бонус и израз на добрата ми воля, предлагам на вниманието ви и начин за решаване на спора с Република Македония, което се надявам, че ще приемете. То се състои от две части.

В първата част можем да променим чл.3 от Конституцията на България, който в момента гласи: “Официалният език в републиката е българският.” като заменим последната дума с “македонският”. Езикът ще си е същият, просто така ще елиминираме езиковия спор с Македония. Помислете си само и как ще се почувстват академиците в Македонската академия на науките и уметностите.

Втората част на решението е да убедим съседите ни да се преименуват на нещо, което е подходящо за Гърция – например Република Скопие или Северна Македония, или нещо подобно – без значение какво. Така или иначе това няма да има значение, защото ще бъде направено само с една цел: Македония да стане член на ЕС и на НАТО. Когато стане член, тя ще си възстанови името на “Република Македония” и така ще докаже, че може и да сме различни държави, но манталитетът ни е един и същ.

Надявам се, че ще можем да работим и занапред заедно за успеха на Родината/Родините ни!

Където народът – там и ние!

_____
* – В момента тези текстове гласят:
Чл.65. (1) За народен представител може да бъде избран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.
Чл.93. (1) Президентът се избира от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон.
(2) За президент може да бъде избран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната.

Neil Schwartzman writes to report that U.S. Cert issued Alert TA13-088A on Friday March 29, 2013. "It is a solid how-to guide to test for, and remediate DNS configurations that can be used for Distributed Denial of Service attacks."

From the Alert: "While the attacks are difficult to prevent, network operators can implement several possible mitigation strategies. The primary element in the attack that is the focus of an effective long-term solution is the detection and elimination of open recursive DNS resolvers. These systems are typically legitimate DNS servers that have been improperly configured to respond to recursive queries on behalf of any system, rather than restricting recursive responses only to requests from local or authorized clients. By identifying these systems, an organization or network operator can reduce the number of potential resources that the attacker can employ in an attack."

Follow CircleID on Twitter

More under: Cyberattack, DDoS, DNS, DNS Security, Security

In light of the recent submarine cable failures, Doug Madory from Renesys has a detailed report on what has happened to some of the providers in four countries along the route of the cable: Egypt, Saudi Arabia, Pakistan and India.

Madory writes: "It has been a rough few weeks for the global Internet, given numerous submarine cable failures and the largest DDOS attack ever reported. While we're hard-pressed to find evidence of the purported global Internet slowdown due to the DDOS attack, the dramatic impacts of yesterday's SMW4 submarine cable cut were profound. Recent reports that the cable break was the result of sabotage, makes the incident even more intriguing."

Read the full report here.

Follow CircleID on Twitter

More under: Access Providers, Broadband

Yesterday Verisign sent ICANN a most interesting white paper called New gTLD Security and Stability Considerations. They also filed a copy with the SEC as an 8-K, a document that their stockholders should know about.

It's worth reading the whole thing, but in short, their well-supported opinion is that the net isn't ready for all the new TLDs, and even if they were, ICANN's processes or lack thereof will cause other huge problems.

The simplest issues are administrative ones for ICANN. In the olden days updates to the root zone were all handled manually, signed email from ICANN to Verisign, who manages the root zone, with a check at NTIA, who oversees it under longstanding contracts. As the number of changes increased, more due to added IPv6 and DNSSEC records than increased numbers of TLDs, the amount of email got unwieldy so they came up with a new system where the change data is handled automatically with people looking at secure web sites rather than copy and paste from their mailboxes. This system still in testing and isn't in production yet; Verisign would really prefer that it was before ICANN starts adding large numbers of new TLDs.

The new domains all have to use the Trademark Clearinghous (TMCH), a blacklist of names that people aren't allowed to register. Due to lengthy dithering at ICANN, the the TMCH operator was just recently selected, and they haven't even started working out the technical details of how registry operators will query it in real time as registrations arrive.

There are other ICANN issues as well, the process for transferring a failed registry's data to a backup provider isn't ready, nor is zone file access for getting copies of zone data, nor are the pre-delegation testing reqiurements done, and the GAC (the representatives from various governments) could still retroactively veto new domains even after they'd been placed in service.

All of these issues are well known, and the technical requirements have been listed in the applicant guidebook for several years, so it does reflect poorly on ICANN that they're so far from being ready to implement the new domains.

Most importantly, Verisign notes that the root servers, who are run by a variety of fiercely independent operators, have no coordinated logging or problem reporting system. If something does go wrong at one root server, there's no way to tell whether it's just them or everyone other than making phone calls. Verisign gives some examples of odd and unexpected things that happened as DNSSEC was rolled out, and again their concerns are quite reasonable.

An obvious question is what is Verisign's motivation in publishing this now. Since they are the registry for .COM and .NET and a few smaller domains, one possibility is FUD, trying to delay all the new domains to keep competitors out of the root. I don't think that's it. Over 200 of the applications say that they'll use Verisign to run their registries, so Verisign stands to make a fair amount of money from them. And everyone expects that to the extent the new TLDs are successful at all, it'll be additional, often defensive registrations, not people abandoning .COM and .NET.

So my take on this is that Verisign means what they say, the root isn't ready for all these domains, nor are ICANN's processes ready, and Verisign as the root zone manager is justifiably worried that if they go ahead anyway, the root could break.

Written by John Levine, Author, Consultant & Speaker

Follow CircleID on Twitter

More under: DNS, DNS Security, ICANN, Security, Top-Level Domains

If you haven't been reading the news of late, venerable anti-spam service Spamhaus has been the target of a sustained, record-setting Distributed Denial-of-Service (DDoS) attack over the past couple of weeks.

Al Iverson over at Spamresource has a great round-up of the news, if you haven't managed to catch the news, go check it out, then come on back, we'll wait ...

Of course, bad guys are always mad at Spamhaus, and so they had a pretty robust set-up to begin with, but whoever was behind this attack was able to muster some huge resources, heretofore never seen in intensity, and it had some impact, on the Spamhaus website, and to a limited degree, on the behind-the-scenes services that Spamhaus uses to distribute their data to their customers.

Some reasonable criticism, was aimed at the New York Times, and Cloudflare for being a little hyperbolic in their headlines and so on, and sure, it was a bit 'Chicken Little'-like, the sky wasn't falling and the Internet didn't collapse.

But, don't let the critics fools you, this was a bullet we all dodged.

For one, were Spamhaus to be taken offline, their effectiveness in filtering spam and malware would rapidly decay, due to the rate at which their blocklists need to be updated. The CBL anti-botnet feed and the DROP list both have many additions and deletions every day. These services are used to protect mail servers and networks against the most malicious criminal traffic. If they go down, a lot of major sites would have trouble staying up, or become massively infected with malware.

There are also a ton of small email systems that use the Spamhaus lists as a key part of their mail filtering (for free as it turns out). Were those lookups prevented, or tampered with, those systems would buckle under the load of spam that they dispense with easily thanks to Spamhaus.

To put it into perspective, somewhere between 80% & 90% of all email is spam, and that's the stuff Spamhaus helps filter. So it doesn't take a Rocket Scientist to figure out that if filters go out, so do the email systems, in short order. AOL's Postmaster famously said, at an FTC Spam Summit a decade ago, before the inception of massive botnets, that were their filtering to be taken offline, it'd be 10 minutes before their email systems crashed.

Due to some poorly researched media reports (hello, Wolf Blitzer!), there is a perception that this is a fight between two legitimate entities, Spamhaus and Stophaus; some press outlets and bloggers have given equal time to the criminals (we use that word advisedly, there is an ongoing investigation by law enforcement in at least five countries to bring these people to justice). Nothing could be further from the truth. The attackers are a group of organized criminals, end of story. There is nothing to be celebrated in Spamhaus taking it on the chin, unless you want email systems and networks on the Internet to stop working.

So yeah, it was a big deal.

Written by Neil Schwartzman, Executive Director, CAUCE North America

Follow CircleID on Twitter

More under: Cyberattack, Cybercrime, Data Center, DDoS, DNS, DNS Security, Email, Malware, Security, Spam

Last year there was a "threat" by anonymous group to black out Internet by using DNS Reflection/Amplification attack against the Internet DNS Root servers. I even wrote a little article about it: "End of the world/Internet”

In the article I was questioning if this was even possible and what was needed as general interest and curiosity.

Well, looking at the "stophaus" attack last week, we are getting some answers.

I would say it is a real threat now and is a valid attack vector. Seems you only need a couple of ingredients:

Open recursive DNS servers

Many of these are already available, and numbers increase. This not only includes dedicated DNS Server systems, but also any equipment attached to the internet capable of handling DNS requests it seems (like cable-modems, routers, etc). So the risk this will be utilized again, will be greater every day now.

A party that is capable/willing do set it off

Seems that there are more and more parties on the Internet that open to "attack" certain entities on the Internet to defend their believes. In above case, stressing even the Internet and influence the usage of everyone on it.

Infrastructure

Lets call it the "Internet", "Logistics" and "Bandwidth". Looking at the numbers, it is apparent that you need little (in context) and it is possible to do so if you want. Technology, services or other wise it is not really challenging. And it can be done not from a shady area/country either.

I suspect we will see more of this happening now the "proof-of-concept" is done. It still worries me when the real guns are pulled out and focus would shift from particular entities to the root infrastructure of the Internet.

I had a couple of talks with my expertise peers on this how to mitigate this, it is very difficult as it is sheer load coming from every corner of the Internet. We really did not come up with a single solution. Mitigation would probably mean "breaking" some parts of the Internet as collateral damage, which in size would probably be disruptive enough as well.

Main concern in this, again, is the "open resolvers" out there that we cannot control without education and regulation on how DNS is deployed (you know, the thing we are allergic/apathetic about on/about Internet).

The more thoughts I give this, the more I think the solution is not only technical but mostly an organisational/educational/regulation one… Before that is in place, we probably will experience some outages…

Written by Chris Buijs, Head of Delivery

Follow CircleID on Twitter

More under: Cyberattack, DDoS, DNS, DNS Security

ARIN is the Internet numbers registry for the North American region. It likes to present itself as a paragon of multistakeholder governance and a staunch opponent of the International Telecommunication Union’s encroachments into Internet governance. Surely, if anyone wants to keep the ITU out of Internet addressing and routing policy, it would be ARIN. And [...]

Един спомен от казармата.

Новобранци сме, в Мусачево.
Сутринта в 5:30 ни събуждат. Всички се втурваме да се мием, после се връщаме, за да се приготвим за излизане навън, за редовното тичане около казармата.
Чуваме шум, суматоха. Виждаме как командирите на отделения (ефрейтори и младши сержанти) са се събрали около леглото на един от новобранците и се надвикват:
- Редник Х.*, ставай!!!
- Не мога. – с немощен глас отговаря боецът.
- Как не можеш, бе, ставай веднага!
- Не мога…
- Ставай, бе, наглец! Ще те изритаме на плаца**.
- Не мога! Нямам воля…
- Как така нямаш воля, бе?!?!
- Ами, ей така – нямам.

Старите войници – в шах! За пръв път им се случваше да не знаят какво да сторят.

Редникът Х. беше закаран по етапен ред – първо в медицинския пункт на поделението, сетне – в психодиспансера, накрая и на 4-ти километър. И беше уволнен като негоден да служи. Само не знам как се е оправил след това да следва в университета, защото по онова време не можеше да си с психично заболяване и да учиш. Но сигурно е измислил нещо.

Ето защо като видях лозунга на политическите тикви от командата на Борисов “Имаме воля” си помислих, че може би някой от тях е скатал*** казармата по същия начин, оправдавайки се с липсата на воля. А може би редникът Х. е техен Пи Ар, знам ли;-)

Но все пак – важно е да имаш воля, но още по-важно в реална ситуация се оказа да нямаш воля…

________
* – Спестявам му името нарочно.
** – Площадката за строева подготовка.
*** – скатавам (жаргон) – спасявам се, отклонявам се от изпълнение на задълженията си. В контекста на политиката, Бойко се ската от поста премиер.

The internet around the world has been slowed down in what security experts are describing as the biggest cyber-attack of its kind in history. A row between a spam-fighting group and hosting firm has sparked retaliation attacks affecting the wider internet. It is having an impact on popular services like Netflix — and experts worry it could escalate to affect banking and email systems.

Read full story: BBC

Follow CircleID on Twitter

More under: Cyberattack, DDoS, Spam

For those of you interested in IPv6 and/or DNSSEC, we'll have a live webcast out of the Internet Society's ION Singapore conference happening tomorrow, March 28, 2013, starting at 2:00pm Singapore time.

Sessions on the agenda include:

• The Business Case for IPv6 & DNSSEC
• Deploying DNSSEC: From End-customer to Content
• Industry Collaboration: Working Together to Deploy IPv6

Joining the sessions are a variety of speakers from across the industry and within the Asia Pacific region. Information about the webcast can be found at:

[www.internetsociety.org]

We'll also be recording the sessions so you can view them later. For example, given that Singapore time is 12 hours ahead of U.S. Eastern time, I don't expect many of the folks I know there to be up at 2am to watch these sessions!

The ION Singapore conference is produced by the Internet Society Deploy360 Programme and is part of the ICT Business Summit taking place this week in Singapore. I just got to meet some of the panelists at a dinner tonight and I think the sessions tomorrow should be quite educational and also quite engaging and fun. Please do feel free to tune in if you are interested and have the chance to do so.

P.S. In full disclosure I am employed by the Internet Society to work on the Deploy360 Programme and for once a post of mine at CircleID IS related to my employer.

Written by Dan York, Author and Speaker on Internet technologies

Follow CircleID on Twitter

More under: DNS, DNS Security, IPv6, Security

Leaving a comment is a great way to interact with an article, its author and the broader public. But who should be liable if the comment is derogatory? (c) Kettemann, 2012In the last blogpost I argued that diverging liability judgements can lead to insecrutiy and hyper-sensitive intermediaries who will delete content, even if it is not illegal. 

I called upon Strasbourg's European Court of Human Rights to provide some guidance. It has (some time back). And it will again.

But let's go back first. In 1999, the European Court of Human Rights could confidently claim in Sürek v. Turkey (1999) that the owner of a journal was responsible for having published aggressively written letters to the editor, even if he had not personally associated himself with these. His conviction did not violate Article 10 because of the threats that were contained in these letters to particular individuals.

Extending Sürek to Internet intermediaries would mean burdening them with an impossible task. 
Imagine: Google woudl be responsible for all comments on all sites of all of its services.
Clearly, however, Internet intermediaries are not the prima facie editors of the information contained on their sites.
Even the webmaster of the site of an organization is not necessarily responsible for all content published on that site, as in the case of Renaud v. France (2010) shows, where the Court deemed exaggerated the conviction of a webmaster for remarks published, within a emotional public debate, on the association’s site.

This sounds promising if onen wants to  make the case against publisher's liability for Internet intermediaries based on jurisprudence from Strasbourg.
But this is not the end of the story.  
There is still a pending case, Delfi AS v. Estonia (communicated in 2011), which has the potential for trouble on the liability front. 
In that case the operators of an Internet news portal were held responsible in national courts for defamatory comment posted by a non-identifiable user below an article. Commenting was possible through a non-moderated system, as the technology was in place to delete messages on the request of third parties and to filter out certain language. The portal deleted the impugned comment without delay but was nevertheless convicted. 
Applying  Renaud mutatits mutandis would make the Court's decision in Delfi AS seem like a foregone conclusion. 
The Court should clarify, when deciding Delfi, what limits can be set for Internet intermediaries, just as it has so admirably shown the limits of state censorship of Google sites in Yildirim v. Turkey.

Limiting the ex ante content moderation obligations of Internet intermediaries is essential for keeping the flow of ideas on the Internet open. Navigating between state laws and its own content moderation rules is often difficult for international Internet intermediaries, and especially social networking sites, who are faced with conflicting demands and threats by states to disallow access altogether in case of non-removal of impugned information.
hat a wholesale ban of a whole service in reaction to illegal content on a certain site violates Article 10 ECHR (freedom of expression) has been confirmed in Yildirim, as well.

Attempts by some states, such as India, to oblige Internet intermediaries to pre-censor content have been met with strong international opposition. The Internet thrives on openness and the quick and free exchange of ideas. Therefore the responsibilities of Internet Service Providers cannot be understood to extend to ex ante moderation. 
Distinguishing Sürek and relying on Renaud, this is what Delfi AS can be expected to come down to.
That decision would also allow us to assess more clearly national liability decisions and help develop a trans-European liability regime - or rather, hopefully, a liability-minimizing and liberty-maximizing regime. 

” — Не! — възрази Мери. — Никакво „приютяване“. Досега народът само това е правил, а пък на разбойниците така им е най-удобно. Просто ще ни нападнат с обединени сили, ще ни заклещят и ще ни изкарат навън или ще ни подпалят. Не, трябва да сторим нещо друго.
— Какво? — запита Пипин.
— Да вдигнем Графството на бунт! — каза Мери. — Сега! Да събудим всички! Нали виждате, че те ненавиждат тоя ред — ненавиждат го всички освен един-двама негодници и неколцина глупаци, които искат да се правят на важни, но изобщо не разбират какво става всъщност. Ала народът на Графството тъй дълго е живял на спокойствие, че не знае какво да прави. Нужна им е само искра и всички ще пламнат. Хората на Началника трябва да знаят това. Ще се опитат да ни стъпчат, незабавно да ни изгасят. Останало ни е съвсем малко време. Сам, ти бягай до чифлика на Памуксън, ако искаш. По тия места той е най-известен и най-храбър. Аз ще надуя Роханския рог и ще им посвиря малко музика, каквато не са чували до днес.
Върнаха се към селския площад. Тук Сам свърна настрани и препусна надолу по южния път към чифлика на Памуксън. Преди да се отдалечи много, към небето изведнъж се надигна звънлив и ясен зов на рог. Той отекна надалеч из хълмове и поля, тъй властен бе този зов, че Сам едва не полетя обратно. Понито му се изправи на задни крака и изцвили.
— Напред, моето момче! Напред! — викна Сам. — Скоро ще се върнем.
После чу как Мери промени мелодията и бойният сигнал на Фуков край разтресе въздуха:
На крак! На крак! Страх, огън, враг! На крак!
Огън, враг! На крак!“

Разпознахте ли текста от “Властелина на пръстените“?

Звучи ли ви познато? И какво излиза – в приказките може, но ние сме по-заспали от хобитите…

Врагът, с който трябва да се преборим, е скрит в самите нас. Преди няколко дни го казах в моя блог:

“Ще попитате кой е виновен за дереджето на страната и хората, като най-вероятно ще посочите политиците, медиите, кой ли не.
Ние винаги търсим някой друг, който да е виновен.
В този случай виновният е лесно установим – достатъчно е човек да се погледне в огледалото**. Ние позволихме на пяната да изплува, ние сме тези, които избраха собствените си палачи. И не се оправдавайте – няма никакво значение какво ще кажете: виновните сме си ние самите.”

С всеки наш избор ние успявахме да избираме все по-зле и по-зле, но вместо да се замислим защо е така, ние

продължавахме упорито да се правим, че нищо не зависи от нас

и да гласуваме за хора, които уж изглеждаха нормално, уж се държаха като нормални, но в момента, в който влизаха във властта, се променяха.
Неколцината, които останаха верни на себе си, не можеха да се съпротивляват и бяха пометени от общата безлична маса.
Ние сами направихме така, че във властта влязоха хората, които не искат ние да говорим, а ако го правим, ни следят какво казваме и ни наказват, използвайки цялата репресивна машина на държавната власт.

И при това имахме много добри причини да бъдем такива, каквито сме – искахме някой да накаже предишните управляващи и си натресохме това, което ни се случва. Имаше достатъчно наивни причини, които ни накараха да повярваме, че следващият ще ни оправи, стига да сме тихи и кротки добитъци, които се подчиняват и обичат господаря си. Дори тогава, когато той ги води на заколение в скотобойната.

Какво можем да направим, освен да гласуваме?

Да мислим, да обсъждаме, да говорим!

Властта се страхува от нашето говорене, от свободата да гледаме и да виждаме, следователно трябва да правим точно това.
Защото няма по-верен признак за това, че успяваме, от това какво се опитват да ни забранят.
Страхуват ли се от свободния Интернет, значи това е нещо, което ни е необходимо.
Мачкат ли ни от телевизионния екран, значи не трябва да гледаме тази телевизия.
Печатат ли глупости, не бива да ги четем. Излъчват ли пропагандата си по радиото, сменете станцията.
Само така ще ги накараме да бъдат честни с нас.

Може да е малко, но е нещо. Опитайте и вие!. Някой може да ви попита: „Е, само това ли ще направиш?“, на което отговорете с насрещен въпрос: „А ти и това ли не щеш да сториш?“

Има смисъл да се опитваме да променим времето.

И не само защото Левски е усещал, че то е в нас и ние сме в него, че взаимно се обръщаме.

Има смисъл, защото не всички са идиоти, но понеже нормалните отказват да се набъркат в политиката, в нея остават само ненормалните.

От нас зависи – от всеки един от нас – какво бъдеще чака страната. Иска ми се това бъдеще да е наистина постижимо и светло, а настоящето да стане по-чисто. Иска ми се вие да го искате също. Ако достатъчно хора го поискаме, все ще успеем да го направим – заедно, в действие, а не поотделно и в очакване някой да дойде и да ни оправи.

Случващото се днес в България се харесва само на ограничен кръг от хора.
Те построиха една нова България – не онази, демократичната, която ние искахме преди 1989 г. и към която се стремяхме след 1990-а, а друга – напълно сбъркана, в която всичко изглежда грозно и грешно:

- Родителите ни, работили по 30-40 години получават мизерни пенсии.
- Здравеопазването е под всякаква критика и само всеотдайността на лекарите спасява хората, но и на това му се вижда краят.
- Дори нещата, за които би трябвало да не мислим много-много са оплескани – туризмът, например, е устроен така, сякаш България е единствената страна, която цялото човечество е избрало за дестинация и няма друг избор, освен да дойде на почивка на Черно море или в Банско.
- Дори улиците са целите в кръпки – така, както в кръпки са и душите ни.

И така нататък, списъкът може и да има край, но аз все още не съм стигнал до него.

Можем ли да направим така, че България да се възроди?
Можем ли да започнем истинското Възраждане, 150 години след онова, което ни докара до Априлското въстание?
Можем ли да се освободим от гнета и игото? От игото на собствения страх и нежелание да се вдигнем на крак и да отхвърлим тиранията на удобния живот, в който не се грижим за нищо, освен за собственото си благополучие? Благополучие, постигнато с цената на синила от бича, следи от теглото и от хомота на послушния добитък?

Няма кой да дойде и да ни оправи, а и нещо по-важно: спомнете си думите пак на Левски, че който ни освободи, той ще ни пороби!
Не бива да искаме други да ни освобождават от собствените ни страхове, недъзи и проблеми. Сами, сами – на крак, сега, днес, веднага!

Само ако се освободим сами, ще бъдем истински свободни!

ICANN today launched a database to enable trademark holders register their brands for protection against the upcoming new gTLDs. The Trademark Clearinghouse, according to ICANN, is the only officially authorised solution offering brands a one-stop-foundation for the safeguarding of their trademarks in domain names across the multiple new gTLDs that will go live from summer 2013. The cost of registering a trademark ranges between $95 and $150 a year.

Follow CircleID on Twitter

More under: ICANN, Top-Level Domains

Това е мое интервю за “Гласове”, смених само заглавието. “Гласове” бяха сложили по-пикантното: “МВР Пикчърс” представя: Разрухата на малка и бедна България.

Трябва да се отървем от уникално простите политици, за да успеем в XXI век: казва Вени Марковски, председател на „Интернет общество – България“. По думите му най-опасната част от едноличното управление на Борисов беше безусловната подкрепа, която той даваше на лицето министър, станало по-известно с прякорите си Цвинкио и Цецерон. Не трябва да забравяме, че избрахме Симеон, в чиято официална биография липсваха над 30 г., а след него Борисов, в чиято биография имаше бизнес с хора, разстреляни показно по софийските улици.

- Г-н Марковски, как се стигна дотук? Кои хора поискаха оставката на Борисов, кои се възползваха от протестите и защо толкова лесно ГЕРБ се оттегли от властта?

- На последния въпрос отговора знае най-добре само и единствено Бойко Борисов. Ние можем само да предполагаме и да гадаем, но едва ли ще разберем как точно е лъкатушела неговата мисъл в онези дни.

Оставката му я искахме отдавна – и най-различни хора, не само тези, които излязоха на протестите. Лично за мен най-опасната част от едноличното управление на г-н Борисов бе безусловната подкрепа, която той даваше на лицето министър, станало по-известно с прякорите си Цвинокио и Цецерон. Не забравяйте, че разрухата на държавността може и да не е започнала с тези двама души, но със сигурност получи своите най-ярки прояви във филмите на „МВР Пикчърс“, в които полицаи сваляха на земята бивши министри и бивши съдружници на г-н Борисов, за да се окаже, че няма никакви годни доказателства срещу тях. Разбира се,

най-ужасяващото проявление на тази еднолична и напълно надменна и нагла власт стана речта на г-н Цветанов пред Народното събрание,

по време на която той обяви едни лекари за убийци. Направи го спокойно, с ясното съзнание, че отправя обвинения, които са не просто нелепи, а убийствени – спрямо лекарите.

- А защо „с ясното съзнание“? Може би го е направил неволно?

- Да, това е удобно извинение, но все пак той беше министър, вицепремиер. Вярно, че е завършил физкултура, но в биографията му се мъдри и следдипломна квалификация по право в УНСС. Има два варианта: или е съзнавал, или не е съзнавал, т.е. невменяем е. Нали не искате да си мислим, че бившият вътрешен министър е лице, което е неспособно да осъзнава постъпките си?

- Да се върнем на протестите. Любима тема на повечето анализатори е „сценарият или липсата на такъв”. Имаше ли според вас предварително изготвен план и ако да, от кого? Или всичко се случва в хаоса на невежеството и недалновидността? Защото, съгласете се, искането да се отменят декемврийските сметки за ток звучат абсурдно. По всички останали точки протестиращите не постигнаха споразумение и се прибраха – кои по домовете, кои в палатки „на по бира” до парламента…

- Абсурдното не е искането да се отменят сметките, а това, че хората тръгнаха да протестират по улиците едва тогава, когато им се бръкна в джоба. И то само защото бъркането беше направено просташки, нагло. Дето се казва, фирмите можеха да продължат да скубят кокошката, без тя да кряка, но направиха голяма грешка.

Щеше да е много по-добре за България, ако протестите бяха за злоупотребата с власт, а не за злоупотребата със сметките. Но нейсе – такъв е материалът, както казваше в Чикаго един наш политик. Енергията се загуби и заради типичното нашенско недоверие, че „и тия са като ония“. Веднага се извадиха компромати срещу всеки един от протестиращите, който се осмеляваше да прояви някакви лидерски качества. Т.е. народът протестира, но някак си иска новите лидери, новите политици да не са от нашенско.

- Какъв е профилът на сегашния служебен кабинет? Защо буди повече недоверие, отколкото сигурност?

- Нямам представа защо има хора, които са недоверчиви към този кабинет – при положение че бяха толкова доверчиви към кабинета „Борисов“, за членовете на който не се знаеше нищо или почти нищо. Вероятно може да се обясни с чувства. Хората са били влюбени в Бойко Борисов и са приемали неговите министри като някакво продължение на самия премиер. Сега не са влюбени в Марин Райков и му нямат доверие.

Имам една новина за такива хора: не всичко е любов.

- Познавате ли някого лично вътре? Има ли назначение, което искрено ви учуди? Или зарадва? Какво мислите за електронното правителство в този кабинет?

- Познавам много от хората в кабинета „Райков“ – министрите на икономиката, на отбраната, на външните работи, мнозина от заместниците. Има хора, които се върнаха от Щатите, от Англия, за да помогнат на родината си. Намирам учудващи не назначенията, а недоверието на хората към тези нови лица. Обнадежден съм от това, че има министър на електронното правителство. Дано в следващия кабинет се появи най-накрая и Министерство на информационното общество, а във всяко министерство да се назначи т.нар. директор по информационното общество. Не шеф на ИТ отдел, каквито и сега има, а именно хора, които да координират действията по създаване, пускане и работа на електронното правителство.

Много се говори, че имало корупция у нас. Гарантирам ви, че няма как да корумпирате компютъра. Нека кабинетът продължи развитието на електронното правителство, нека даже се дадат още пари – това е най-малкият проблем. Големият е, че ако няма дори и малко електронно управление, то има много корупция. Но има хора, които непрекъснато протестират и се оплакват, че струвало скъпо.

- Появиха се и предположения, че Борисов се е възползвал от уличните протести и страхливо се е скрил до изборите, за да не трупа повече „народна любов”. Споделяте ли такова мнение и какъв ще е резултатът от изборите – за Борисов, за десницата, за БСП? Виждате ли ясен победител?

- Че е страхлив – това вече го знаят всички, но че вдига кръвното толкова лесно, това не го знаехме. Интересно е, че той е първият политик, хоспитализиран заради вдигане на кръвното. Да се чуди човек как са се справяли Костов и Станишев при протестите по време на техните кабинети, без да вдигнат кръвното. Не е случайно, че в интернет веднага се появиха аналогии със здравословното състояние на бившите бизнес партньори на г-н Борисов, които се разболяват в момента, в който се окаже, че са подсъдими. Зевзеците твърдяха, че г-н

Борисов тренира за следващия си живот, извън политиката.

Какъвто и да е резултатът от изборите, не споделям тревогите на г-н Плевнелиев, че още едни избори щели да са много лоши и по-добре да има какъвто и да е кабинет, но не и избори. Не разбирам как може човек да се съгласи с този вариант, ако премиерът ще е Борисов, министърът на вътрешните работи – Цветанов, а финасовият – Дянков. Ще ми се г-н Плевнелиев да се е шегувал, но за съжаление мисля, че говореше сериозно.

Хората не бива да се плашат от извънредни избори, но трябва да мислят, ПРЕДИ да са гласували. След като си пуснал гласа си, колкото и да мислиш – все тая.

- Как ще се разпределят останалите сили? Партията на Меглена Кунева, на Волен Сидеров? Виждате ли други сигурни „печеливши”?

- Волен ще си вземе неговите проценти, включително и благодарение на г-н Борисов и медиите. Във времена на безпорядък, когато капитанът първи напуска кораба, винаги има някой, който се възползва. Г-жа Кунева е съвсем друг тип политик – десен, европеец. Такива политици трудно могат да имат успех, но тя е като алтернатива на г-н Костов и мнозина от десните гласоподаватели вероятно ще я подкрепят. Искам единственият сигурен печеливш да е народът и държавността, но не съм убеден, че са много политиците, които искат същото.

- Какво трябва да направят победителите, за да възстановят спокойствието и да почистят Авгиевите обори на корпоративна България?

- Нищо. Не може да се очаква от политиците да свършат работата на хората. Може да се очаква да осигурят условия, в които хората да почистят оборите си. Но народът масово не иска да поема инициативата, не иска да работи, да оправи собственото си положение, а иска някой друг да го свърши. Няма как да се случи. Начинът за промяна започва с разбирането, че промяната е дело на всеки от нас, а не само на политиците. Ако политиците са като избирателите, то как да искаме те да чистят, щом избирателите хвърлят боклука си през балкона? Ами и политиците това правят!

- Следейки от разстояние, но и през лупа ставащото у нас, какво ви обнадеждава най-много?

- Това, че все пак има хора, които са готови да се жертват, да зарежат комфортния си живот в чужбина и да се върнат в България. Това, че има хора като Иван Костов, Сергей Станишев, Меглена Кунева, които жертват своя личен живот, за да се опитат да влеят малко ум и разум в един безумен политически свят.

- А кое ви натъжава?

- Това, че сме малка и бедна страна, в която за някой лев човек е готов да се превърне в звяр. Това, че не познаваме историята си и сме жертва на измислени историци националшовинисти. Болно е да гледаш как държава, която е на последно място по свобода на медиите, се опитва да се изкара с хилядолетни традиции.

Кои са хилядолетните традиции – тричането на кучета ли?

Или това, че като видим някой, че е умен и работите му идват отръки, казваме „Този трябва да служи на Господ“, след което го разпъваме на кръста, за да иде по-бързо на небето?

Ние сме страна със страхотни природни дадености, но и страхотно комплексиран народ. Все някой друг ни е виновен, все съседните страни са ни криви. Да, вярно е, че има история, която е болезнена, но е и вярно, че ако не можем да преодолеем историята си, не можем да вървим напред, защото непрекъснато сме обърнати назад в миналото. Ако за десетина години си наложим мораториум да не казваме нищо за времето преди 1989 г., мисля, че ще успеем доста бързо да преодолеем комплексите си като нация.

- Какви са вашите мисли за зачестилите самоубийства тук?

- Самоубийствата като брой не са се увеличили, но се забелязва нещо, което никога не го е имало в България – голям брой самоубийства чрез самозапалване. Дали това е в знак на протест срещу управляващите или срещу управляваните – няма как да разберем.

- Коя политическа тема ви отегчава? Ето сега например чета изказване на служебния министър-председател Марин Райков, който ни призовава да се обърнем към една европейска, забележете, ценност – солидарността. И призовава българските индустриалци да изразят своята солидарност към бедните. Не са ли това кухи фрази, пълни с неизпълними пожелания? И кой има нужда от това празно, неискрено според мен говорене?

- Г-н Райков вероятно си вярва и се опитва да говори така, както го казва Барак Обама, когато обяснява, че единият процент много богати американци трябва да плащат своята част от трудностите, за да има някаква справедливост. Просто нашият премиер е използвал друга дума. Аз също мисля, че по-богатите в България трябва да плащат повече. Не е редно човек с 300 лв. заплата да плаща изобщо данък върху доходите. Какви доходи са 300 лева месечно? Това е по-малко от необходимото, за да се оцелее!

- Как мислите, че може да се промени тази бедност?

- Само с развитие на бизнеса – индустриален, туристически, енергетика, информационни технологии. Нека си го кажем направо: България НЕ Е УНИКАЛНА ДЪРЖАВА.

Преди да ме обвините в липса на патриотизъм, нека уточня. Като България има десетки държави: малки, бедни, с население, което е комплексирано. То и големи държави с комплексирано население има, но все пак размерът има значение. България се съревновава с всички тези страни, за да намери своето място сред тях и най-много с една цел – да подобри живота на гражданите си. Но държавата не може да свърши работата на хората. Всички говорят, че сме били уникални с планините и морето си.

Но моля ви, хора – опомнете се!

Щяхме да сме уникални, ако можеше човек да отиде едновременно на ски, а на следващия ден да се пече на плажа при високи температури. Планините у нас не са най-доброто място в света, че дори и в Европа, за скиори. Морето не е най-доброто за летуване – плажовете са претъпкани, курортите са толкова гъсто застроени, че ги прави непривлекателни. Но най-важното е, че хората не осигуряват онова високо качество на обслужването, което би привлякло туристите с много пари. У нас идват непретенциозни туристи, които могат да хапват мазни банички и твърда царевица. Но това е само за туризма, можем да говорим много и за качеството на пътищата, липсата на здравно обслужване и т.н., и т.н.

Ако аз самичък мога да кажа как да се промени тази бедност, щях да настоявам да се промени Конституцията и да се върна в България, за да се боря за премиерския пост. Не, трябват общи усилия, за да се намери вярното решение за страната. Може би и служебният кабинет ще е в състояние да организира обсъждането на тези теми. Но в края на краищата, народът ще трябва да избере кое управление предпочита – това, което имаха до момента и им доведе една от най-тежките морални кризи, или онова, което ще им осигури развитието на страната по такъв начин, че хората ще станат по-отговорни за своята собствена съдба. Крайно време е след 24 г. демократично развитие да се разбере, че

трябва да се мисли преди изборите, а не след тях. След тях е късно!

В този ред на мисли не забравяйте, че когато гласувате, водени от чувствата, а не от разума си, обикновено избирате уникално прости политици. Спомнете си за Симеон, когото избрахте независимо от това, че от официалната му биография липсваха над 30 г., а Борисов го избрахте независимо от това, че в биографията му имаше бизнес с хора, които бяха разстреляни показно по софийските улици.

- Най-смешното от последните четири години? Има ли случка или ситуация, която искрено ви развесели?

- За титлата “клоун на кабинета” в предишното управление се конкурират много кандидати – като започнем от Цветанов (моя предпочитан победител), та минем през недоразуменията, станали министри или депутати… И ситуациите, в които се веселихме, обикновено са свързани с техни изказвания. Вземете което и да е неписано изказване на г-н Цветанов, опитайте се да го прочетете или разберете, ако го гледате в YouTube, и си сложете ръка на сърцето: разбрахте ли каквото и да е от казаното? Изречения, които нямат връзка помежду си, купешки думи, използвани не там, където им е мястото…

Да не говорим за онзи случай, в който му се наложи да гони една муха, която бръмчеше около него в студиото на бТВ и той се сърдеше (за сравнение – когато в аналогичен случай една муха пречеше на Барак Обама по време на интервю, той просто я хвана с ръка). Но някак си не ми е весело, когато си спомня за патоса, за плюнките от устата му, когато обявяваше хората за престъпници.

Липсата на държавност не може да бъде смешна.

Leaving a comment is a great way to interact with an article, its author and the broader public. But who shold be liable if the comment is derogatory? (c) Kettemann, 2011Should Google (or other Internet plattform providers) be held liable for content uploaded by users? 

Yes, said an Italian tribunal - even the managers can we held personally liable. No, said an Italian higher court. 
Yes, said a British court, if they do not react immediately. 
We see: the question of publisher's liability is a tricky one. Should it lie with the blogger or the company that provides a blogging plattform? 
Italian courts (briefly) allow personal (criminal) liability for online content
In September 2006 an individual posted a a video on Google videos that showed the taunting of a disabled child by other children. The video was online for three months before being removed by Google. The authors of the video were prosecuted (after Google provided identifying information), but so were four executives of Google for, as an article in the International Journal of Law and Information Technology  has it, “defamation and violation of data protection rules” in the form of “co-participation” and for illicitly processing personal and health data for profit." 
The Tribunale di Milano in 2010 (case no. 1972/2010) passed suspended prison sentences for three of the executives for the data protection violations. The tribunal did not find any guilt regarding co-participation in defamation as the current Italian legislation did not provide for Internet Service Providers’ liability for negligence in regarding delayed removal of postings. 
After outspoken criticism of the decision, an appeals court, on 21 December 2012, reversed the convictions and acquitted the three men. It argued, inter alia, that “[t]he possibility must be ruled out that a service provider, which offers active hosting can carry out effective, pre-emptive checks of the entire content uploaded by its users. […] An obligation for the Internet company to prevent the defamatory event would impose on the same company a pre-emptive filter on all the data uploaded on the network, which would alter its own functionality.”Or, as Reuters put it in the title of an article reporting on the published judgement on 27 February 2013: "Google not expected to check every upload says Italian court". Such a pre-emptive filtering system would not only alter the network’s functionality but also violate freedom of expression, at least if such a system was imposed by a state, as the European Court of Justice ruled in SABAM v. Netlog NV (16 February 2012), C-360/10.
If some Google executives could  breath a sigh of relief, others had to worry. 
UK courts confirm publisher's liability for Google
On 14 February 2013, the Court of Appeal of England and Wales ruled, in Payam Tamiz v. Google Inc., that Google can be held liable for comments published on Blogger, its online blogging platform, unless it reacts immediately to a complaint.
The appeals judgment reversed a 2012 ruling which had considered, in line with international jurisprudence, that an Internet platform should not be treated as a publisher. 
Google had received complaints regarding certain comments on a blog post and had forwarded them on to the blogger who waited five weeks to delete them. The British NGO Article 19 considered the judgment to be a “serious step back for free speech online”
The judgment means, in effect, that the notice and takedown system is strengthened. This system encourages content hosts, such as Google (but also individual bloggers who have activated their commentary function) to immediately delete even potentially defamatory material immediately after having been notified even if the material is not illegal at all. 

This can have negative chilling effects. According to Article 19, this creates a situation where intermediaries will be more likel to censor "perfectly legitimate speech". 

(I'm not sure I agree with the notion of "legitimate" speech. I'd call the speech just 'perfectly legal'). 
Indeed, the ruling is bad news for free speech online, but - given the circumstances of the case (the connection to an election, the long period of five weeks without deletion of the comment) - probably not surprising. 
Future judgements will most likely draw a finer line. 
The negative implications of intermediaries being more likely to censor perfectly legitimate speech" is no new fear - and definitely not one connected only to this judgement. 
Intermediaries have always censored perfectly legitimate speech because of a variety of reasons, notably because they want a clean, safe and happy plattform on which users stay long, pay attention to ads and, ideally, also spend money. 
The trend, though, is worrying. 
And what is further worrying is the divergence between judgements even within Europe, which is bound to the European Convention on Human Rights and (for almost all EU states) the Fundamental Rights Charter. 
Strasbourg might want to have its say. And it can. 
For more on that, wait for the next posting.
And by the way: Comments are, as usual, enabled.